Подпоручик Стамен Панчев е роден в Ботевград през 1879 г., завършва философия и педагогика в Софийския Университет. После учителства, директор е  на гимназията в родния си град. Началото на края е поставено на 17 септември 1912 година, когато по българските земи се обявява обща мобилизация. През същия ден Стамен работи до късно в гимназията и когато се прибира той за последен път сяда на една трапеза с любимите си хора. На следващия ден, 18 септември 1912 година, той заминава за София. В столицата се снабдява с всичко необходимо за военна служба и на другия ден заминава за Цариброд, където се явява в щаба на 38-и пехотен полк. Веднага е изпратен за командир на взвод в 12-а рота на трета дружина от полка. В първите дни от войната Стамен пише на баща си: „За всичко мисля, но най-вече за детето ми. Моята синовна молба е да не оставяш на чужди хора да се грижат за него. Ако мен загубиш, оставям ти Павел за син. Отечеството, вярвам да се погрижи и да вземе под закрилата си ония, чиито бащи са сложили кости за него, за неговата чест и слава, за неговото велико бъдеще ….”

Той приема войната с примирие, тъй като обича родината си, но за него тя е мъчителна и жестока, тъй като го разделя от любимите му хора. Дните са изпълнени със смърт и тревога. Хората са брадясали, гладни и мръсни. Но именно в тези тежки моменти Стамен твори най-прочувствените си стихотворения: „Зимна вечер”, Войнишки сън”, „Бойното поле” и най-завладяващата си творба – „Сине мой”

На 16-ти март той пристига в частта си при Чаталджа. Възложено му е да охранява брега на Мраморно море при Ялос. При третата атака, на 17 март, получава дне тежки рани в стомаха и дясната ръка от обстрелващ ги английски военен кораб. Приет е в лазарета и стоически понася болките. Надеждата за живот не го напуска до смъртта му в 8 часа и 10, на 23 март 1913 година, когато притиснал снимката на 3-годишния си син Павел, Стамен Панчев затваря очите си за последен път. Погребан е същия ден на най-голямата височина между селата Кадъкьой и Елбасан, край гръцките гробища.

 

СИНЕ МОЙ !

От подпоручик СТАМЕН  ПАНЧЕВ

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям,
нека Бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине -
ще живее с тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил` в бой,
дай живота си за края родни -
БЪЛГАРИН БЪДИ ГОРД — СИНЕ МОЙ!

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!

Само едно искам да кажа - чел съм няколко Ваши публикации и съм доста приятно впечатлен от тях. Лъха на патриотизъм. В следващия момент обаче виждам снимката на профила Ви и леко се дистанцирам. Извинете ме, но не вярвам на никой, който е с единия или с двата крака в политиката. Ако ми кажете, че стоите зад някакви идеали, ще Ви предложа да прочетете последната ми публикация свързана с партийните идеали.

Поздрави!

Стоя само зад един идеал. Този идеал се нарича България. Нито съм с единия крак в политиката, нито с двата :) Нямам политически амбиции. ДА обвързан съм с АТАКА, но това е неминуемо в предвид патриотичната ми душевност. Нямаш си и на представа какви хора работя за АТАКА. Десет пъти по-големи патриоти от мен.Ако аз съм светулка, те са пристанищни фарове. Мога по всяко време да те запозная с тях, и сам да си направиш изводите. Не искам да ти втълпявам каквото и да било, а сам да го проумееш. Точно както на мен никой никога не ми е втълпявал да съм патриот. Това е чувство душевно и уникално само по себе си, което ме доведе до АТАКА по един или друг начин. То реално когато говорим за патриотизъм в България, пристана е само един - АТАКА. Бих искал да прочета, това което си написал.

"Нямаш си и на представа какви хора работя за АТАКА. Десет пъти по-големи патриоти от мен."

Точно това ме притеснява. Една партия, която използва идеалите на патриотизма, обединява такива истински и чисти патриоти. А лидерът й е достатъчно щур, че създава реална опасност от почернянето на тази дума.

Но наистина не искам да влизам в политически и партийни диспути. Радвам се, че има хора като Вас. Радвам се, че има и хора в пъти по-големи патриоти от Вас (както Вие казвате). Това е най-важното! Мисля и че Вашият подход е доста добър. Използвате едно от най-силните оръжия - писмеността, за да повдигате българския дух. Това определено е доста важно, особено в последно време, когато хората сякаш загубиха вяра във всичко. Жалко, че не дават всеки ден предавания от типа "Слава" на Росен Петров. Това определено би посъбудило хората. В тази връзка Ви поздравявам с песента от първата връзка в публикацията ми за цар Калоян!
http://patzolino.blog.bg/history/2012/10/27/car-kaloian-strashilishte-za-ricari.1014320

Прави ти чест, че напомняш за достойните българи. А стихото на подпоручика е много силно и показателно за ценностите на патриота.

А лидерът й е достатъчно щур, че създава реална опасност от почернянето на тази дума.
Това, че Сидеров е щур и създава реална опасност от почернянето на национализма от медиите ли го чу? Не говори на изуст, моля те.